Сладка моя, някой ще умре

Почти осемдесет години след като през 1947 Спилейн за първи път шокира читателите с книгите си за безмилостния към насилието частен детектив Майк Хамър, четем пос­ледния роман за Хамър, написан от Алън Колинс, работещ по бележките на Спилейн, и дотолкова верен на стила му, че все едно романът е написан от самия Спилейн. 

През повечето време действието се развива в началото на седемдесетте, когато Хамър е толкова  прочут, че всеки пънкар го разпознава от пръв поглед. 

Без да спирам и за миг, натиснах спусъка на полуавтоматичния 45-калибров, нежно действие, което предизвика оглушително ехо. Бяха необходими само два куршума и пет секунди, за да измрат всички.

– Моля те, не ми казвай, че съжаляваш – подхвърли Пат и тръгна към проснатите в уличката тела.

 Надявах се поне един да оцелее – отбелязах хладно. – Можеше да ни помогне да затворим кръга.

След този инцидент, който предизвиква бурен отзвук в пресата, Пат Чембърлейн от отдел „Убийства“ съветва Майк да „си вземе отпуска“ докато скандалът отшуми. Сгоден случай да се погрижи за Мики, сестрата на Велда, която е любов­та на живота му. Ала щом научава, че Мики е пристрастена към хероина, гневът му се разпалва. Ще разбере кой дърпа конците на наркобизнеса и ще му разкаже играта. 

Защото разяри ли се, той се превръща в отмъстителното оръжие на правосъдието и без капчица разкаяние поразява престъпниците.